Водят ли хормоналните промени при тийнейджърите до емоционално хранене

Възрастта между 10–12 и 18 години е труден период за всеки млад човек. Хормоналното „влакче на ужасите“ бушува с пълна сила в телата им и това често води до объркване, тревожност и емоционални кризи. Пубертетът често се описва като бунт и себеоткриване, но отвътре той повече прилича на реконструкция на тялото и мозъка. Един от най-честите, но малко обсъждани странични ефекти от този процес е емоционалното хранене. Защо изведнъж шоколадът, пицата и чипсът изглеждат като единственото решение на проблема с лошата оценка, скарването с приятел или раздялата с гаджето?

Отговорът се крие в сложната мрежа от хормони и емоции, владеещи телата на тийнейджърите. В този период нивата на половите хормони – естроген и тестостерон – варират драстично. Тези промени не засягат само външния вид, но и биохимията на мозъка. По-специално варират нивата на серотонин – невротрансмитерът, който ни кара да се чувстваме спокойни и щастливи. Когато нивата на серотонина се понижат поради стрес или хормонални колебания, тялото изпада в състояние на тревожност и „спешност“. Мозъкът знае, че най-бързият начин да повиши нивата на серотонина е да ни даде сигнал да си хапнем прости въглехидрати и захар. Така пицата, чипсът, шоколадът и тортата се превръщат в един вид самолечение.

Другият хормон, който играе ключова роля в този период, е кортизолът. При високи нива на стрес това е хормонът, който изпраща сигнал на тялото ни да трупа енергия под формата на мазнини, като в същото време засилва апетита към висококалорични храни. Това е остатък от еволюцията ни – в миналото стресът е означавал опасност или глад, за които ни е била нужна енергия, за да се спасим, но днес стресът е контролно по математика и запасът от мазнини няма да реши проблема.

Така храната се превръща в едно от малкото неща, над които тийнейджърът има контрол в своя хаотичен свят. Проблемът започва, когато храната започне да се използва за:

• запълване на самотата и скуката

• успокоение – като механизъм за бягство от тревожност и страх

• награда – „Имах тежък ден, заслужавам го.“

Тогава говорим за емоционално хранене. Тук проблемът е, че облекчението на тези състояния е временно. След него идва чувството на вина и срам, които повишават нивата на стрес, и порочният кръг се затваря.

Има няколко лесни за прилагане стратегии за справяне с емоционалното хранене.

При пристъп на силен глад спрете и помислете. Преди да посегнете към храната, си задайте следните въпроси:

• Гладен ли съм реално?

• Ядосан ли съм?

• Самотен ли съм?

• Уморен ли съм?

Ако отговорът не е „глад“, храната няма да реши проблема, а само ще го усложни.

Направете си списък за разсейване – 5 неща, които да правите вместо да посягате към храна. Те трябва да отнемат между 10 и 15 минути – точно толкова време е необходимо на силната емоция да отшуми. Например пуснете си любима музика, танцувайте, рисувайте, обадете се на приятел или излезте на разходка.

Не делете храната на „добра“ и „лоша“. Тя е само енергия за вашето тяло. Колкото повече си забранявате една храна, толкова повече мозъкът я търси. По-добре хапнете малко количество осъзнато и без чувство на вина и не го мислете повече.

Хидратация и сън. Често мозъкът бърка сигналите за жажда и липса на сън с глад.

Един тийнейджър се нуждае от поне 8–9 часа сън, за да поддържа нивата на хормона, който регулира глада – грелин. Пиенето на вода през целия ден на равни интервали също намалява фалшивите сигнали за глад.

Търсене на подкрепа. Това е може би най-важната стратегия. Ако емоционалното хранене стане често явление, трябва да се потърси помощ от специалист психолог, който работи с хранителни разстройства, или нутриционист, изучавал психология на храненето. Когато тийнейджърът разбере, че това е биологичен процес и че може да бъде овладян, и спре да се срамува и обвинява за пристъпите на емоционално хранене, това е първата крачка към справянето с проблема.

Емоционалното хранене в пубертета е сигнал на тялото, че има нужда от грижа и подкрепа, а не от лишения и наказания. С много търпение и подкрепа от страна на родителите и специалист всеки тийнейджър може да се справи с емоционалното хранене и да изгради здрава връзка с храната. Когато обаче проблемът се неглижира или се действа с лишения и забрани, той може да се задълбочи и да остане дълго след като хормоните, които са го предизвикали, се успокоят, защото се е превърнал в навик.