Диабетът не е доживотна присъда

На 14.11 отбелязваме световния ден на диабета. Той се чества от 1991г. под егидата на световната здравна организация. Датата е избрана не случайно, това е рождения ден на Фредерик Бантън, който заедно с Чарл Бест през 1921 година изолират инсулина от панкреаса.

Диабетът е едно от социално значимите заболявания, което придобива мащабите на епидемия. В световен мащаб над 360 милиона души страдат от диабет. На всеки 10 секунди двама души се разболяват от диабет, а един умира от усложнения вследствие на диабета. 70 000 деца годишно се разболяват от диабет по света.

В България картинката не е по-розова по данни на Министерството на здравеопазването 500 000 българи живеят с диагноза диабет. Въпреки, че статистиката е меко казано стряскаща има светлинка в тунела, че битката с това коварно заболяване може да бъде спечелена, но нека първо се запознаем по- отблизо с врага.

Диабетът се дели на два типа - диабет тип 1, от който страдат предимно деца и диабет тип 2 или така наречения старчески диабет. Основните фактори за развитието на диабета са генетична предразположеност, когато близък родственик страда от диабет или няколко поколения в рода са с тази диагноза, наднормено тегло, неправилно хранене, намалена физическа активност и стрес. Симтомите на диабета са неспирна жажда, често уриниране, безпричинна загуба на тегло, необяснима обща умора. Ако човек има инсулинова резистентност, затлъстяване или метаболитен синдром, които не лекува вероятността те в някакъв момент да се превърнат в диабет е много голяма.

Затова трябва да обърнем внимание именно на затлъстяването, защото вече има достатъчно доказателства, че от затлъстяването започват множество болести не само диабет. Затлъстяването през последните 30, 40 години също е с тенденцеята да се превърне в епидемия. Всеки трети човек в света е с наднормено тегло или първа фаза на затлъстяване.

Според д-р Марк Хаймън председател на Института за функционална медицина на САЩ до епидемия от наднормено тегло се е стигнало, защото през 50-те години на 20 век погрешно е интерпретирано едно научно изследване за вредата от мазнините и на хората се препоръчва да избягват червено месо и яйца и да преминат към високовъглехидратна диета. Научни изследвания от началото на 21 век, обаче оборват това твърдение, че всички мазнини са вредни, а всички въглехидрати са полезни. В него учените доказват, че вредни са трансмазнините и рафинираните растителни масла всички останали мазнини няма причина да не се консумират в умерени количества. Доказали са също, че диета богата на рафинирани въглехидрати каквито са бялото брашно, бялата захар не само, че не носят никакви ползи на тялото, но и са вредни, защото много бързо се усвояват от организма и освен това покачват рязко нивата на инсулин. Има доказателства, че бялата захар е причина за високия холестерол, защото тялото ни я преработва в мазнини, а не както се е смятало преди, че мазнините повишават холестерола. Поради тези грешно интерпретирани твърдения десетилетия наред хората са поемали огромни количества въглехидрати и обезмаслени храни пълни с химикали, които според д-р Хаймън са причина за епидемията от затлъстяване. Той твърди в своите трудове и книги, че ако човек промени храненето си и начина си на живот като цяло, ще може напълно да се излекува от диабета. Той подкрепя това си твърдение с множество примери от своята практика и от резултатите на своите пациенти.

Според методът на д-р Хаймън, който аз въведох от скоро в своята практика, когато човек изключи от менюто си всички преработени храни, рафинирани растителни масла, обезмаслени продукти пълни с химикали и започне да се храни, както той се изразява с " жива храна, която идва от природата не от завода"

Аз вярвам, че с подходящ хранителен режим и редовна физическа активност диабета, и не само той, но и всички други заболявания могат да бъдат излекувани.

Диабетът не е доживотна присъда, но всичко е във вашите ръце. Човек трябва да има желанието, дисциплината и постоянството да се откаже от навиците довели го до това състояние. Да промени драстично начина си на живот и начина си на мислене като започне от храненето, премине през ежедневната физическа активност и не на последно място да си намери хоби или някакво друго занимание, с което да разтоварва стреса. Когато се предприемат тези стъпки и те станат начин на живот на човек в дългосрочен план положителния резултат ще е налице. Дори и да не се излекува напълно както твърди д-р Хаймън сигурна съм, че значително ще намали нивата на инсулина и кръвната захар и ще забави развитието на болестта.