Емоционално хранене - какво представлява и как да го разпознаем

Емоционалното хранене е състояние, при което човек запълва емоционална празнота с хранене. Връзката между емоциите и храненето се формира още след раждането на човек, когато при всеки плач на бебето майката реагира с даване на храна, за да го успокои. В много от случаите обаче бебето не е гладно, а плаче, защото го боли, защото е уплашено или защото е тъжно или не чува майка си и се чувства изоставено. То не може да говори все още, за да обясни какво му е и затова винаги във всички случаи получава първо храна. Така свиква от най- ранна възраст да се успокоява с храната и в зряла възраст започва да запълва емоционалната празнота с храна. Особено в семейства където общуването и изразяването на емоции между членовете не се приема особено добре или изобщо липсва децата се научават, че е по- добре да хапнат нещо, за да се почувстват по- добре вместо да се опитват да показват или обясняват как се чувстват, защото никой няма да ги чуе или разбере. Този свой навик те носят цял живот и като възрастни са с наднормено тегло, хронични болести, но убедени, че те просто са си такива пълни от деца, защото обичат да си хапват и смятат, че никога няма да отслабнат, защото не могат да се лишат от удоволствието да си хапват. Много често в практиката си се срещам с такива хора някои разбират, че имат проблем и започваме да работим в посока овладяване на емоциите, но други за съжаление се отказват, защото храната им носи комфорт, спокойствие и удоволствие.

При някои хора емоционалното хранене се отключва и в по- зряла възраст при силен стрес, раздяла с партньора или загуба на близък човек. В този случай човека не знае как да изрази емоциите, които бушуват в него и започва да се утешава с храна. Живеем в общество, където не е прието да си чувствителен, емоционален всички сме сложили социалната маска на равнодушие и непукизъм опитвайки се да убедим сами себе си, че всичко е наред и че така трябва да бъде иначе ще ни сметнат за слаби, не надеждни, истерични, сприхави и няма да можем да се впишем в средата ни на съществуване.

Това, че не изразяваме емоциите си, обаче не означава, че те са изчезнали напротив те се трупат в нас под формата несигурност, неудоволетвореност от себе си и света около нас, в чувство на безполезност и безнадежност и най- лошото в липса на любов към себе си и постоянно чувство на вина от това, че преяждаме. И повечето хора за утеха посягат към храната, защото тя е достъпна и носи мигновено успокоение и задоволство. И ако през деня човек залисан в работа успява да контролира пристъпите си на емоционално хранене то вечер като се прибере у дома уморен и стресиран нещата излизат извън контрол и вечерята се превръща в обилно емоционално хранене, което продължава докато човек не заспи с болки в стомаха от огромните количества приета храна и ужасното чувство на вина защо го направих отново, защо се натъпках така, защо нямам волята да хапна малко и да спра?

Но тук волята не помага, защото емоциите и чувствата са по силни от нея, за да се преборим с емоционалното хранене първо трябва да се научим да различаваме физическият от емоционалният глад. Тялото ни е една съвършена машина добре програмирана, а когато се грижим добре за нея и идеално работеща. То винаги знае от каква точно храна имаме нужда, за да покрие създалите се в него дефицити. Физическият глад настъпва постепенно, започва с къркорене на корема спазми и нервност и на по-късен етап прималяване от ниските нива на инсулина в кръвта ни. Физическият глад може да бъде отложен за няколко часа без това да оказва кай знае какво негативно влияние върху нас.

Емоционалният глад от своя страна настъпва внезапно и трябва да бъде удоволетворен веднага на момента. Обикновено в такъв момент имаме нужда от бърз въглехидрат като сладко или тестено. Не винаги обаче може да бъде удоволетворен с парче шоколад или филийка хляб. Много често започваме храненето с нещо солено, което не ни удоволетворява преминаваме на мазно и завършваме с обилно количество сладко последвано от унищожителна критика към себе си и чувство на вина защо го направих отново. Хубавото е, че емоционалният глад преминава за около 3 до 5 минути, ако успеем да устоим на порива да посегнем към храната веднага след появата на чувството "нещо ми се хапва".

Емоционалното хранене освен от негативни чувства и емоции или стрес може да се предизвика и от вроденият ни инстинкт за награждаване. Когато мозъка ни мисли, че сме направили нещо добре в тялото ни започва да се отделя допамин хормона на задоволството, удоволетворението и щастието. Мозъка ни обича допамина и настоява да го получава колкото се може по- често и в по- големи количества. Проблема е в това, че най-много допамин се отделя в тялото ни когато ядем сладко и по- точно шоколад, а не когато ядем не преработени храни като плодове и зеленчуци например. Истинският проблем настъпва обаче, когато единственият източник на допамин за мозъка ни идва от храната, защото тогава започва да ни трябва все по-голямо количество храна, за да достави нарастващата нужда от допамин за мозъка. Това е една от причините хората, които често изпадат в депресивно състояние да са с наднормено тегло.

С времето емоционалното хранене преминава в емоционално преяждане. Това е състояние при което в отговор на негативна емоция, стрес или скука човек изяжда системно огромни количества храна често в пъти повече отколкото му е нужно в стремежа си бързо да се успокои.

Емоционалното хранене е обратимо състояние то може да се преодолее, ако човек потърси помощ от психолог и нутриционист специалист по психология на храненето и емоционалното хранене. Има 5 признаци по които и сами можете да определите дали страдате от него - ето кои са те:

• ядете от скука

• ядете, защото ви се яде, но не знаете какво точно

• ядете, защото имате симптоми на ПМС

• ядете, защото сте под стрес

• ядете, защото не се чувствате обичани, уважавани, ценени, чувствате се пренебрегнати, отхвърлени, неразбрани

Ако имате повече от 2 признака вероятността да имате емоционално хранене е 100%.

Аз минах по този път и ще излъжа, ако кажа, че беше лесно, но повярвайте заслужаваше си всяка хипогликимична криза, всяка безсънна нощ, защото не можеш да заспиш от нерви, че ти се яде сладко. С подходящи практики на, които сега уча моите клиенти се справих и свалих 32 килограма, които задържам с балансирано хранене. Към днешна дата ям сладко само когато ми се яде, което в интерес на истината се случва рядко.

Ако и ти се припознаваш в описаното в статията не отлагай, а си запиши час за консултация, защото това е състояние, което с времето се задълбочава и не преминава от самосебе си. За овладяването му е необходима упоритост, промяна в мисленето и възприятието както към храната, така и към света около нас като цяло.